автор: traveller

Погазих ли те, слънце мое
от устните си дълго те изтривах
защото неживяното ни после
за мен бе ясно, и загинало
Прости ми за сълзите неочаквани
прости ми и за мъртвите ми устни
прости ми за това, че бях сгрешил
прости ми за това, че го допуснах
Но моето "Обичм те" и днес
е истинско и мога да го кажа
аз още те обичам и с копнеж
си спомням за избягалото наше
Така е по-добре...не ме вини
аз мъдър съм си бил и ти го знаеш
обичай любовта и не вини
обичай и отминалото, бялото
което ни погубваше в страстта
което ни изгаряше в прегръдките
бъди принцеса бяла във съня
и майка на децата ...неизхвърлени!