автор: dara33

Изплъзвам се от примката
на илюзорни светлини.
Прескачам през прозореца
на сънищата си и бродя...

Скитница- обичаща съм.
Боса се понасям по жаравата
от болките и сълзите безбройни.
Те светят огнено- омайни...

Свободна, истинска, обичаща,
ранявана и толкова изпълнена
със сълзи по мечти несбъднати.
Прескачам сънена оградата.

Разрошена вървя през огнени езици.
Боли, но с вяра съм изпълнена.
Летя надскочила и нея- болката,
като "безумна" Жана Дарк.

Развяла косите си под мечове.
Осъдена да те обичам вечно.
Понесла своята голгота,
огряна от очи на въглени...

Изплъзвам се от примката
на илюзорни светлини.
Прескачам през прозореца
на сънищата си и бродя...