Не мога вече да живея
със тази болка вътре в мен!
И теб не мога да те преживея,
а ти си толкова студен!
Не мога даже да обичам
друг със същата любов!
Със теб отдавна свикнах.
Дори не търся някой нов...!
Аз искам теб, но ти уви!
Животът просто стана някак си безмислен!
Времето отмерва се в сълзи,
а аз по цели дни за тебе мисля!
Омръзна ми, не мога повече така!
Струва ли си, щом не можеш да ме разбереш?
Мразя всичко, своята съдба
и искам за единствен миг да се поспреш!
Но тичаш ти и гониш някакви мечти,
в които аз отдавна нямам място.
Кажи ми само как да не боли?
Нима за всичко днес е вече късно?