Звездите от калта извадих,
окъпах в локвите луната,
прозорците със взлом отворих.
Избърсах ги
от мокрите въздишки на небето.
За шарено хвърчило
вързах слънцето
и от любов
трева на покрива поникна.
Под стрехичката
Мравка песничка запя,
а Щуреца хукна житце да събира.
Луната срамежливо прибеля
и се изгуби във небето светлосиньо
и аз разбрах, макар на въпреки в съня,
че утрото е пак красиво.