автор: loveforever

Като слънце при залез,
като цвете през май
ти цъфтиш и сияеш
в своя приказен рай.
Омагьоса ме с думи,
с много чар надарен,
покори същността ми ,
просветли моя ден

Ти си радост и мъка,
пламнал в мене пожар
В самотата -разлъка ,
от съдбата си дар.
Със усмивка живея,
с песен почвам деня,
като птица се рея,
с теб отлитам в съня.

Бледолика луната
ме поглежда сега.
С две сълзи в тъмнината
чезне мойта тъга.
Все за тебе си мисля
с много нежност и зов.
Все за тебе мечтая
моя грешна любов.

15.05.2004г.