Самотно е пак,
но земята отброява цвета си забързано.
Със всяка нейна обиколка
оставам във въртележката.
Диша земята, задъхва се
и центрофугира дробовете си -
и я пилим всеки ден,
изтъняваме цветовете й.
Отъняват ципите ни
в никотиноводимни пространства
и се радваме на въртеливо движение.
Поливаме със смог
и мълчание,
и автомобили,
и нефтени трюмове -
няма да се откажем, да не сме неандерталци!
Някой вярват, че луната ще размрази великите им тела
и я разпарчетосаха,
поръчаха си екогарнитура в лунна завеса.
Няма защо да дишат
рано или късно ще завъртят луната - тяхна е!
Ще извикат: "Тя се върти!"
Щастливци!
Изпилена от толкова много въртене
заобичах Сатурн - десетчасово.
Късно...
някой извика: " Изкупили пръстените!",
друг ми каза: "Не ставаш за майка!"