автор: rainy

Попита ме веднъж какво ще бъде в мен,
ако ти изчезнеш от света, и ако те няма?
Добре!
Седни, цигара запали и се заслушай.
Сега ще се опитам всичко да разкажа.

Първо, скъсай и последните си струни
за цигулката и любимата китара,
а после изсвири на тях разтърсващата музика,
която душата ти за мен отново е създала.

След това иди във оня двор и изтръгни до корен
явора от обвилата го със себе си калина.
Не забравяй и въгленче от жаравата да вземеш
и с него милостиво и веднага подпали я.

Накрая прескочи за мъничко и до скалата.
Мостчето го няма, но на теб не ти и трябва.
На кацналата птица прекърши крилата
и щедро нахрани с останките й лешояда.

Най-важното от разсеяност ужасна щях отново да пропусна!
Провери си пощата - окъсано писмо прощално ще откриеш
с единствената някога от мен отправена и клетва, и молба.
Един невзрачен плик ще има още - отвори го, без да бързаш.
И с дланите си съдържанието му разпилей с любов, внимателно
където за последно ти останал си, ще бъда аз- прах във праха.

Държеше силно да узнаеш, а понякога не бива
ей така, въпрос подобен случайно да задаваш.
Сега пък аз ще те попитам - дали ще съумееш
в получения отговор безусловно да повярваш?