автор: ra4e-ton

Миналото призрака си ражда
по причини толкова внезапни,
че изтупва прахоляк и сажди,
без следа от съвест на натрапник.

Вещи, песен, думи саможиви
могат да събудят всяко зомби,
в теб погребано съвсем грижливо.
(Истина за лични катакомби.)

Буден, гладен, призракът желае
кръв от спомените да попие,
да гарнира с малко чувства в края,
да порасне в своя пир стихиен...

Не е лесно да умре отново,
но обречен е – на власт довреме.
Настоящето е силен довод
за реалното в житейска схема.

***

Бъдещето има собствен призрак –
по-опасен и роден в закана.
Уж си тук, а виждаш се през призма,
утрешният ден сега е рана.

Този призрак храни се (на вноски)
с пресен страх, отгледан тихо в почва
от несигурност и безпокойство.
Тероризмът му едва започва.

Неговата мощ е умножена
от въображение подмолно:
праща вариантите хиени
да оглозгат „утре” с произволност.

Той от случване е по-реален,
конкурент на „днес” и негов съдник.
Но го чака изходът фатален –
да умре веднага, щом се сбъдне.