автор: rajsun

Кой тук за душата спори?
Как да няма дух? Един
даже още е затворен
в лампата на Аладин.

Ходим, мачкаме земята
и накрая ще умрем.
Хвръкне му човек душата,
накъде? Ще разберем,

като стигнем по реда си
до пределната черта.
Станем, казано накъсо,
пръст бездушна.
Ами даа,

тъй понякога ме стряска
мисълта, но се теша:
стихчето не е ли чашка
за преливане душа?

Лошото е, че пилеем,
повече отвън тече.
Кой би могъл да налее
във затапено шише?

Потече, но и остане
във въпросния съсъд.
С туй мастило друг захване -
и така върви светът.