автор: Melpomeni

Ако любовта беше живо същество щеше да се усмихне насърчително на мъжа в ъгъла заглеждащ сервитьорката.

Ако любовта беше птица, щеше да кацне на близкото дърво и да изтананика не особено фалшиво една песен за двама влюбени скрити от дъжда под навеса на спирката.

Ако любовта беше движещ механизъм като будилника на нощното шкафче щеше да ти каже как той ме прегърна тази сутрин и се опита да ме събуди в шест и пет ч., и после търпеливо с движещи пръсти, изрисува по кожата ми еротични знаци.

Ако любовта можеше да топли, щеше да разкаже историята на моя шал загърнал раменете ми в ранния следобед, между чаша червен чай, торта с лешници и изискано червен маникюр изписващ поредният смс желая те.

Ако любовта можеше да говори, щеше в този миг да позвъни и да каже идвам при теб.

Ако любовта можеше да прави снимки, щеше да снима очите ти сменили цвета си след облачно съботния душ за двама.

Ако любовта можеше да прави толкова много неща света ми щеше да е друг. Особено други щяха да са целувките ти тъкмо между три без десет минути.