автор: marsi

Не говори.
Бездумното на шепота
заключва тишината до сърцето.
и вместо ехо
в дланите отеква
желание
от двама споделено.
В очите ми заничат звездопади
следи
по хоризонта са зениците,
навярно
в очакване да ме погалиш
натежали...
А твоите са сянка от молитва.
Като във храм
душата си запалих
наместо свещ...
Не искам да ме питаш