Дали си бях изгубила обувката,
като изтичах по онази стълба
или пропуснах ударите на часовника,
а каляската пак станала бе тиква.
Намери ме притихнала и босонога
в бръшляна сгушена, под стълбата.
Показа ми пътеката на небосклона
сред рояк звездици, към зорницата.
А стръмни бяха стълбите нагоре,
изгубихме ключа за връщане
и скитахме, където водеше ни вятъра,
а слънчо в утрото ни милваше.
Не бях принцеса, обувката не беше моя,
но бях щастлива, принце мой,
макар каляската да беше тиква
и се разби на първия завой.