Старицата от скритите ми мисли,
поседнала в люлеещия стол,
не гледа през прозореца. Не бистри
кой прав е, кой е крив или пък гол.
Старицата от скритите ми мисли
не свива устни. С вежди не гълчи.
Махленските дела със хъс не бистри.
Не е сърдита. Хладно не мълчи.
А старецът - до нея е поседнал.
Преплели сухи старчески ръце,
в очи се гледат. Плахо е полегнал
опърпан пес край техните нозе.
Заспива тя. А той пък ще почисти
прихлупените старчески очи...
Старицата от скритите ми мисли
съм, сякаш, аз. А старецът си ти.