автор: daik

По залез,
слънцето-самотен рокер,
със фара си ме заслепи.
С предчувствие за лудост
и надежда за спасение
от лудите избяга пътя.

Шосето се изгуби, a Пикасо
(в червеният си период)
по гумите ми нарисува:

Два таралежа
и всички клоуни
живяли на земята.

Замятаха се прилепи
в суетен ритуал
избираха ковчези за:

Два таралежа
и всички клоуни
живяли на земята.

С конци от злато,
светулките бродираха
по черните хоругви на нощта…

Изпяха
своите оплаквания
улулиците.

….

Ще срещнат утрото
единствените оцелели:
Коларят и Зорницата…

а после ще е храма
със смеещите се камбани
и светлите икони на:

Два таралежа
и всички клоуни
живяли на земята.