автор: Ms_Mystery

- Не! Не си отивай!
- Не мога. Ще се съмне скоро.
- Но аз не искам да си отиваш. Постой! Постой още малко!
- Защо? Аз винаги съм с теб. Аз съм в теб. Аз съм душата ти и никога няма да те оставя сама.
- Обещаваш ли??
- Да. Сега, когато отвориш очи и този сън свърши, ще те погълне ежедневието.
- Монотонно. Безсмислено.
- Решаваш ти какво да бъде! Очите ти виждат това, което искаш. В страданието едни виждат болката, а други - надеждата. Когато се вгледаш в нечии очи, ти можеш да видиш цветът им, но аз ще ти помогна да видиш отвъд, вътре в тях. Когато говориш с някой, ти го слушаш, но колко пъти си се замисляла защо този човек казва точно това - какъв е животът му, през какво е минал, как възприема света. Недей само да слушаш думите, а вникни в тях. Когато четеш книга, обърни внимание на всяко описание, на всеки герой и се замисли - защо е там, какво иска да ни каже авторът, какъв е неговият вътрешен свят, който го е накарал да създаде това, което четеш. Усети живота на природата - вгледай се в потрепването на листата, заслушай се в ромона на поточето, докосни красотата на цветето. Изживей порива на чувствата - една усмивка или една сълза дават смисъл на всяка минута, на всеки миг живот. Осмисли дните си и аз винаги ще бъда с теб. Научи се да виждаш красивото, душевното и вечното!
...
Тогава се събудих! Защо ли да не се опитам да осмисля този ден!?