Три чифта очи
не ти стигат ли, казваш
за да бъдеш щастлив?
Едните – треперят в делник, усмихнато
милва ги вятър с „Добро утро! Как си?”
Вторите – омалели от взиране
до прозореца нощем, стъпките чакат,
докато тропне ключето
след дългото скитане.
Третите, ах, третите …
нито притоплят вечеря,
нито във утрото тръпнат.
В твоите сънища, постеля
от огнена нежност разстилат.
Три чифта очи, стигат, мисля,
за да бъдеш щастлив.
Трябват ли още …?