За АНГ- приеми това като слаб отговор на "Луната- Жената"
Мъжкият глезен трябва да е силен, плътен и здрав- като копито на бик. Да показва, че може да разтресе и пробие земята, когато я удари. Да загатва фигура, която може да понесе тегло и тежест без да е масивна.
Яко вкопчен корен в пръстта, пясъка, камъка...като на дърво, което знае силата си... Столетен дъб...самотен и единствен сред тревите, които с утринна роса измиват основата му, точно там, където дъбът се сраства с плътта на земята и се превръща в част от нея... В нейн вик и покорител, в нейн син и любовник... А под сянката му заспиват коне и дори в съня си виждат своя неутолим, неутолен бяг през високи треви и бистри потоци...
Мъжкото стъпало трябва да е широко... Щом стъпи в калта и да оставя диря, в която малката бяла ръка на жената да се губи, да потъва и там, където пръстите й са докоснали мократа пръст, смачкана от стъпало, да поникват цветя- изящни в своята свежест, звънливи в своя аромат...
Когато скача мъжът, сводът на стъпалото му за секунда се опъва и се превръща в дъга на арка, под която триумфално могат да преминат безчет двуколки, бягащи подир изпотените и изпръхнали коне. Напорът почти не се усеща, с такава лекота мъжът иска да пробие отвеса на въздуха и да достигне с върха на косите си небето, а с крайчеца на пръстите си да докосне слънцето, което в силата си е негов баща, брат, съюзник.
В почивката на мъжа глезените, стъпалата му са отпуснати, безпомощни и еднакво с това по тях е видима умората от извървените пътища, следите от сандали... На перваза има ваза с цветя, през тях слънчевите лъчи упорито си пробиват пътеки, а отвъд прозореца- всред тревите- дъбът разперва клони...