автор: templier

По кожата си търсих спомени от теб.
От устните и пръстите ти отпечатъци откривах.
Мачках шала ти, запазил аромата от преди,
и любовните писма върху копринена хартия.

В душата си гравирах трепета на твоя глас
в деня, когато каза: „Заминавам и недей ме спира.”
Прекарах много нощи, за да разбера защо,
ако сега животът ми и любовта ми си отиват.

На вятъра се молих
да ме вземе на ръце.
Да ме отнесе далече,
там, където ти не съществуваш.
Следвах неговите стъпки,
които шепнеха безспир:
„За да знаеш ти къде отиваш,
откъде идваш си спомни.”
Това е всичкото, което ми остана,
но помня. Знам поне.
Знам откъде идвам.
Знам откъде.


Пребродих хиляди пътеки и се препъвах неведнъж.
През множество реки преминах, във студ пустини прекосих .
На хората извън закона понесох тежкия товар
в градина зимна, чийто образ бе сложил върху мен печат.
Но топлината ти почувствах и твойта сила ме заля .
Ти, който пак ми се усмихваш и тъй красив е този смях.
В сълзите си разбрах тогава какво ми шепнеш тихо ти:
„ Земята тука ни погубва, но със сърцето те открих.”


http://www.kkneo.com/musique/Ishtar-Alabina-Je-Sais-D-ou-Je-Viens-t101009252.html

http://www.youtube.com/watch?v=tto_Metqxjk