автор: paraldak

Омръзна ми да ме замерят с буци
от пръст и кални камъни отвътре,
да стискам зъби, в болката да куцам
и пак да драпам друма си по пътя.

Да се изправям като луднал пумпал,
а въздухът да перпелечи гърлото.
Душата ми е корабният румпел,
на който жироскопът е изтръгнат.

Светът край мен е каменна река,
но тя живее помежду тревите,
които повече приличат на лъка
където оживявам. Как...не питай!