автор: Vedrin

Умореното слънце опърли
мойте жадни за сън сетива.
Топъл спомен небето ми хвърли -
нежен сноп от любовни слова.

Стара болка в сърцето изплака,
като свят, недовършен гоблен.
Сред вълните жадувах Итака,
побелял от девически плен.

Вятър луд ли платната изопна
или беше средморски мираж?
Може би провидях Пенелопа -
като фея на островен плаж...

Тази толкова търсена фея...
Този зов, който песни тъче...
Шепне сол и дъхти Одисея
във душата на старо момче.

Ето, белват пред мен бреговете.
Кипва вино зад тежки врати.
Не открил любовта в боговете -
в теб изгрявам, преплувал мечти.

(От "Сбъднати предчувствия")