автор: valka

Привиквам -
пО е лесно полусита.
От глад не вия тягостно
и мръсно.
Но всъщност и не помня апетита си.
Но всъщност се улавям,
че ми липсва

да ме подгони поглед
до петите в кръстосан огън,
трънеста пътека,
стрък цвете,
пропаст,
въжен мост,
надежда,
завой по пътя,
след завоя -
знам ли...

И да ми стане страшно.
И горещо.
А после от страха
да огладнея.
Свирепо,
недодялано
и грешно...
И след глада
да искам да живея.
И след глада
да искам да съм гладна
и да съм гладна още
след глада си...
Тогава вероятно
ще е честно.

Две хапки само
с вкус
на неизвестно...