автор: ahav

- Доктор Мамумбзе, споделете нещо за бъдещето на света!
- Не съм пророк.
- Нещо за миналото тогава!
- Не съм историк.
- Добре де, нещо за настоящето?
- Защо да говорим за него, то е толкова скучно!
- О, д-р Мамумбзе, просто не знам какво да кажа.
- Ами млъкнете най-сетне.

***
- Д-р Мамумбзе, каква е разликата между боа, погълнала слон и шапка?
- В размера.
- Значи все пак размерът има значение?
- Да, за да различиш боа, погълнала слон от шапка.

***
- Д-р Мамумбзе, тъжен ли сте понякога?
- Понякога.
- Но сигурно често сте и весел?
- Понякога.
- А на моменти сигурно ви изпълва непреодолимо желание да направите нещо?
- Понякога.
- Не би било чудно и да се взирате в луната с широко разтворени очи?
- Понякога.
- Сигурно все някога изпитвате желание да се съвкупите с жена?
- Понякога.
- След като изпитате желанието, правите ли го?
- Понякога.
- А съблазнявате ли невинни деца с розови бузи?
- Понякога.
- И макар да сте мъдрец, пиете алкохол, както по-рано си признахте?
- Понякога.
- Сигурно даже и месо ядете?
- Понякога.
- И летите с колесница в небето на пълнолуние, нали?
- Понякога.
- И пасете трева с кравите на двора също?
- Понякога.
- Д-р Мамумбзе, слушате ли ме изобщо?
- Понякога.

***
- Д-р Мамубзе, носите ли понякога главата си под мишница?
- Само на официални поводи, не искам да гледам хората от високо.

***
- Д-р Мамумбзе, владете ли висшите техники?
- Да, разбира се.
- Разкажете ми за тях!
- Не мога, забранено ми е.
- Е, нещо съвсем мъничко...
- Казах ви, не мога.
- Ами демонстрирайте нещо тогава! Моля ви, д-р Мамумбзе, много ви моля! Наистина.
- Ами щом толкова искате, нещо съвсем мъничко тогава.
- Ох, благодаря ви!
- Значи, първо броим от 3 до 1. Ето така – 3, 2, 1.
- Да, и после?
- После гледаме събеседника в очите.
- Да, и какво?
- После казваме магическата дума, всъщност шепнем я, за да не я чуе досадния събеседник.
- Ах, колко интересно, и сега?
- И след пет секунди събеседникът се превръща в мравка.
- Хаха, значи се превръща ...
Празнота. Мравка щъка по пода и крещи с писклив гласец : „Искам да съм човек, искам да съм отново човек!”
- За съжаление...
- „Искам да съм човек, искам да съм отново човек!” – пищи мравката.
- превръщането на мравка обратно в човек...
- „Искам да съм човек!” – пищи мравката още по-настоятелно.
- е значително по-трудно...
Мравката съкрушено клати глава.
- Това е описано в част втора на Великата книга...
Мравката вдига поглед с надежда.
- която все още не съм прочел.
Мравката мълчи, не движи главата си и не прави физиономии, вече е разбрала, че това е безсмислено.
- Е, отивам да чета част втора.

***
- Боже мой, д-р Мамумбе, та вие ме превърнахте в мравка и после отново в човек.
- Ами да, висшите техники все пак ... (леко сконфузено)
- Но това е сензация, д-р Мамумбзе!
- Е, чак пък сензация ...
- Можете ли да го повторите?
- Е, не, не е етично.
- Тоест не искате да го повторите от етични съображения, но иначе можете да го направите?
- Точно така, но да говорим за нещо друго.


***
- Д-р Мамумбзе, дали може да бъде спасено все още човечеството, запътено сляпо и безразсъдно към неминуемата си гибел?
- !???
- Бездуховността прониква навсякъде, материалният свят съществува по своите строго логични закони, които предвиждат машини, произвеждащи блага за задоволяване на материалните нужди на хората, за да могат тези хора на свой ред да проектират и създават нови машини, които да задоволяват нуждите им още по-успешно.
- !???
- Скоро машините сами ще произвеждат машини, а хората ще съществуват в сбъдната дистопия, консуматори, лишени от интелект и фини потребности. Никой няма да пише стихове и проза, даже „Разговори с д-р Мамумбзе” няма да пише. И така, докато хората отмрат от само себе си просто защото са лишени от всякакъв смисъл и бъдеще. Даже няма да се наложи машините да ги избиват.
- !???
- Разбира се, това е едната заплаха, даже не най-страшната. Богати, алчни, безкрайно умни и безкрайно зли хора владеят света чрез зловещите си конспирации. Те създават войните, епидемиите и икономическите кризи. Те създават страха и нещастията, защото се хранят с тях. И всеки ден властта им укрепва все повече.
- !???
- Не трябва да подценяваме и екологичните проблеми. Първо унищожихме динозаврите, после птицата додо и галапагоските костенурки. Скоро ще виждаме коне само на картинка. А междувременно глобалното затопляне се разпростира из планетата и колкото и страшно да е то, ще си го спомняме с носталгия , когато дойде глобалното застудяване.
- !???
- Д-р Мамумбзе, нищо не казвате?
- Продължавайте, продължавайте, много е интересно.

***
- Д-р Мамумбзе, май ви изморих с тези въпроси?
- Не, не, не се притеснявайте.
- Сигурно почвате да се отегчавате на моменти?
- Не, не.
- Струва ми се, че почвам да ви изнервям?
- Ами, глупости.
- Да не ми отговаряте така просто от учтивост?
- Ама как, няма такова нещо.
- Да не ме превърнете пак в мравка?
- Не, казах ви, няма да е етично.

***
- Доктор Мамумбзе, имате прекрасно тяло.
- Благодаря ви.
- Как го поддържате, сигурно правите много упражнения?
- Всъщност не.
- О, не ми казвайте, че се тъпчете с химия.
- Не се тъпча с химия.
- Е добре, как запазвате форма тогава?
- Със самовнушение.
- Хм, настина ли?
- Да.
- Много интересно...
- Всеки може да го постигне, много е просто всъщност. Искате ли и вие да имате прекрасно тяло?
- Ами да, кой не иска.
- Ще ви разкрия тайната тогава. Повторете 21 пъти кодовата фраза „Аз съм мравка” и си представяйте мечтаното от вас тяло. Щом свършите, просто се погледнете в огледало.
- И само това?
- Просто е, нали, можете веднага да опитате.
- Добре, „Аз съм мравка” – първи път, „Аз съм мравка” – втори път ........, „Аз съм мравка” – двадесет и първи път...
Една мравка запълзява по пода и крещи: „Какво направихте, д-р Мамумбзе, пак ме превърнахте в мравка...”