автор: Sabin

Дървото сред полето пусто е като старец,
поседнал да почине,да промисли
изминалия път.До него вятърът присяда
и дълго разговарят като близки...

Наблизо шумоли реката тъжно немощна
очите и в небето облаците дирят...
А слънцето усмихнато отгоре гледа
към своя залез...Кръговрат неспирен...