автор: Izabella

Малка стая от сънищата...
Всъщност-стая за двама.
Мъж, който запалва свещите
и бавно подрежда масата.

*
Нощ, но не като другите.
Нощ, в която тя ще е с него.
Кола като жица пресича мислите.
Път, по който тя вижда само очите му.

*
Ето,това е мястото на което тя сяда
и когато зениците й от очакването изтръпнат,
тя отново ще бъде по-красива от всякога,
ще пристъпи към него и светът ще обърнат..

*
Тя знае, че той ще я чака във тъмното
ще пали отново цигара след цигара,
ще се чуди защо ли все още се бави,.
ще пресмята завоите по заспалите улици.

*
Най-после. Той вече усеща парфюмът й.
Стълбището ухае на непредсказуемост.
"Дали ще изтрие вратата със устните си,
или ще нажежи търпението до лудост...."

*
Аз се качвам бавно по стълбите.
Токчетата ми дирижират валс на фигури от спектакъл.
Втурвам се вътре в теб,без покана и без сценарий.
Не! Това не е филм! Това е животът ни.