 |    Сталактит, сталагмит, сталактон... О, мълчиш ли, мълчиш ли,
продажнице?
И правилно! Глухите спят.
В тези глухи да ровиш за думите?
На битпазари си хвърлила пръст...
Да, не плачеш, не плачеш,
бруталницо!
Забравила си какво са сълзи.
А сълзите... Сакрално отваряне!
Хлопнала си кепенци, врати...
И мълчи пак, мълчи пак,
порязницо!
Та не се ли насити на студ?
Студ от нямо очаквани дарове,
те – прогизнали в сухи реки.
Не, не искаш, не искаш,
пиявицо!
Пиеш само собствена кръв.
Кръв без бумеранг – самоотравяне
от стрели във чуждата плът.
Ще мълчиш, ще мълчиш,
скудоумнице!
Докато с взрив се разтвори светът!
Като ярка звезда свят – без граници...
С цвят на пурпур. Само за теб.
Публикувано от BlackCat на 29.04.2008 @ 18:30:00
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Сталактит, сталагмит, сталактон..." | Вход | 18 коментара (42 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от vanya777 на 29.04.2008 @ 18:47:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Задъхах се Райни...не ми остави капка въздух до края...Дано след излиятото всичко да е утихнало. Поздрави! |
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 30.04.2008 @ 08:33:17
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Намира се един апарат за изкуствено дишане, набутан в будоара ми под тюркоазената драперия. Само казваш и ще го поизтупам от праха...
:)
Ще стихне, ама друг път! Все едно реките да тръгнат наобратно. В този живот ще е така, в другия ще видим.
Искрено се радвам за въздействието! И ти благодаря.
|
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от kristi на 29.04.2008 @ 19:44:11
(Профил | Изпрати бележка) | Уби ме! Какво се вихрело в тебе...
Пещера, непребродна такава!
() () ()
|
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 30.04.2008 @ 09:51:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Вихрят се... Прилепи, плъхове, хлъзгави камъни, рисунки на пещерни хора...
:)
Ами?! Via Labicana? Или може би моята любима и дива Харамийска?
:)
С благодарност букетче люляк за теб! От оня храст...
Щастлива си, че имаш пристан за завръщане!
|
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от dimension на 29.04.2008 @ 21:07:03
(Профил | Изпрати бележка) | Преди два дни направих откритие за себе си, Дъждовита.
И...понеже сме си говорили с теб: знаеш ли - мисля, че мазохизмът е полезен.
Какво ще кажеш по темата? |
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 30.04.2008 @ 08:08:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | На прима виста бих казала – изключително интересна тема! А на втора или каквато там ‘виста’: навираш си таралеж в прашките с тези въпроси, Ди! Щото както мълча, ако ми позволят да говоря, настъпва апокалипсис...
:)
А сега сериозно. Мазохизмът е точно толкова полезен, колкото всичко, от което има полза. Тоест, което е в някакви рамки, норми, граници... Така казват. Не съм особено компетентна в областта, защото съм изключително крайна личност (а когато иде реч за сакрални неща, нямам равна на себе си, което не ми пречи да правя изключително крайни компромиси именно в името на същите тези сакралности), но така казват умните и мъдри хора.
И в този ред на мисли и мазохизмът е полезен. Доза самоирония е безценно лекарство за личностите ни. Наистина безценно! Според мен. Само да не се прекали с дозата, че не е ясно токсикологията колко е далече, а към самоубийците не се отнасяли особено ласкаво нито в болниците, нито в църквите...
:)
В случая сякаш няма мазохизъм. Или поне не съм искала, Ди. По-скоро дива ярост и още разни емоционални емоции, породени от какво и кого ли не.
Но в никакъв случай за сметка на някой друг!
|
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от Ufff на 29.04.2008 @ 21:07:22
(Профил | Изпрати бележка) | Вайййййййййййй, как се самообижда тази героиня! Ама какво си е направила чак толкова бе! Умолявам коленопреклонно авторката да си преразгледа отношението към лирическата говорителка. Ако не, ще дойда на място да и го преразгледам аз.
Не виждам нищо лошо в това, че не се е наситила на студ. С оглед на настъпващите жеги намирам поведението и за правилно (донякъде). Мълчала била. Ще мълчи ами, то може ли, горката, да се вреди да се обади от разни бъбривци (кат` мен например). Не плачела била. Пак правилно. И тук не може да се вреди от ревящи наляво и надясно. Тя ли да реве, другите ли да утешава. Кое по-напред? Пък и това "пиеш собствена кръв" също не го намирам за лоша постъпка. Не е тръгнала да пие хорската я! Кръвта си е нейна, ш` си я прави квот си иска! Ама ха! Апелирам за милост към героинята. Според "анализационните ми наблюдения" тя е невинна!
{} |
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 30.04.2008 @ 07:35:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Уфелийо, има един роман ‘Чучулигата’, от Решат Нури. И там има една фраза, отправена към главната героиня: ‘Чедо, ти и имамина ще разсмееш, като те гледа в ковчега!’ Та и ти така! Да си ми жива още N+1 години, обаче и попът ще прихне на глас, докато се опитва да те опее...
:)
Спокойно, героинята е кораво копеле (или поне успешно е считана за такава) и се е научила да се справя без милостини, пък и не ги долюбва. Дори от самата себе си не ги ще. Обикновено играе за целия ‘под’. Идиотска същност!
:)
А иначе невинни няма. По принцип. Поне на този свят...
|
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от Ufff на 30.04.2008 @ 07:41:01
(Профил | Изпрати бележка) | Виж сега, не е баш тъй. Мога да разсмея само хора с чувство за хумор. Пред останалите съм безсилна. Пък някой се смеят чак когато разплачат другите, така че...разни хора, разни хумориали.
Споменах ли, че те обичам, успешно корава такава? |
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от Ufff на 30.04.2008 @ 08:09:05
(Профил | Изпрати бележка) | | И те умолявам думата "някой" да я четеш като някои. Уверявам те, че чичко Фройд няма нищо общо с тази печатна грешка. Не и този път.)))) |
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 30.04.2008 @ 08:17:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Гледай си работата с тези уточнения! Как ме обижда...
:)
Ти си от хората, които ‘чета’ правилно. Въпрос на притежавано чувство за хумор или каквото там, както съвършено точно отбеляза.
|
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от regina на 29.04.2008 @ 21:54:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Божке!...заболя ме вляво. |
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 30.04.2008 @ 10:03:49
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Шантаво чудо е животът, Редж... Вместо едни други ги наболява там. Карай...
:)
Живот да е в нас, а не обратното! Ще го къдрим. Изправи ли се, забрави.
|
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от templier на 29.04.2008 @ 22:13:23
(Профил | Изпрати бележка) | | По едно стечение на обстоятелствата вчера бях в пещера на 3 000 години. Сталактити, сталгмити и сталагтони са оцелели. По сантиметър на 100 години са растели, но са надживели много поколения. И ти го можеш! Този стих е като парен чук. Дано да ти е помогнал. :) |
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 30.04.2008 @ 10:13:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | По едно стечение на обстоятелствата омагьосвам се от пещери! На питие ще ти разкажа фамозни моменти от усещанията ми в тях. Не в една, и не в две пещери...
А за другото - стихът помага точно толкова, колкото подкрепата на думи, рицарко. И аз не им желая помощта като такива. Уважавам ги изключително, защото те са и смърт, и живот, и какво ли не, но не и за това. Преситила съм се на подобна ‘загриженост’. Отнася се и за мен самата спрямо мен самата.
Виж, парният чук е читава работа! Няма хънда-мънда! И че го мога, също сигурна работа. Най-вече по собствената си празна кратуна, когато е нужно...
:)
А в контекста на мислите ти: Водата притежава страшна сила. И търпение. Личен опит. Да съм ти казвала скоро колко читав чиляк си?
|
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от Nika на 29.04.2008 @ 22:19:35
(Профил | Изпрати бележка) | В Топ 3.
Браво. |
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от 4itatel4e на 29.04.2008 @ 22:31:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Чета и се чудя: какво ли трябва да е сторила лирическата, че да предизвика такъв гняв в благородното сърце на авторката. |
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 29.04.2008 @ 23:13:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | При положение, че един непознат читател си задава този въпрос, авторката може само да се поусмихне на чуденето (както и на доста необоснованото от незнание, но очарователно предположение за оня мускул). Следователно гневът е усетен точно, независимо от неточното предположение за някакво сторване...
:)
Не Ви трябва да се чудите. Съвет от жена – задавайте въпроси на жените (не към мен, аз се водя автор или каквото там), и то директно (стига да го искате и да ви стиска.) Те са неразгадаеми, с извинение за клишето.
Коментарът, обаче, определено ме усмихна. Благодаря за което!
:)
|
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от 4itatel4e на 01.05.2008 @ 15:02:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Моля за извинение - не знаех, че авторът е безполов. Съдейки от снимката, предположих, че е жена |
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 29.04.2008 @ 23:01:46
(Профил | Изпрати бележка) | И аз мисля, че това стихотворение трябва да отиде в топ-класацията!
Тези повторения в началото на всеки куплет засилват още повече чуствтото и неговата градация! Умееш да си служиш с думите, те са твои послушници!
Браво от мен! |
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 30.04.2008 @ 11:53:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Вярно, послушници са ми. Като ги затворя в манастир, жална им майка... На пост и молитва само карат! И за да не допусна бунт, който ще помете и стени, и игумени, понякога им позволявам да изкопаят една дупка и нека викат в нея... Само в нея.
:)
Благодаря ти! Само че подобни ‘класации’ са толкова преходни и несъществени. Виж, други стойностни категории – не. И аз зная, че го знаеш. Защото само човек, минал през тях, оценява противоположното. Истинското.
|
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от flagumdei (Flagumdei@abv.bg) на 29.04.2008 @ 23:03:51
(Профил | Изпрати бележка) | Разтърсващо... и много близко!
:)
Благодаря, че имах възможността да прочета това.
|
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 30.04.2008 @ 12:03:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | То от ‘една излишна топка емоции с непрактични метастази’ какво да очакваш, освен земетресения? И естествено, само учените ще си набутат носа там... Близки интереси!
:)
И аз така. Благодаря. За същото.
|
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от Dimi на 30.04.2008 @ 06:42:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Страхотна си! |
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от nadya на 30.04.2008 @ 07:16:30
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | След такива наситено, гнвни думи идва ред на тишината...Аз лично, оттук нататък не бих познавала повече такава лирическа...
Поздрав, Рейни!:)
Винаги има време зе усмивки:)) |
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 30.04.2008 @ 12:22:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Защо така бе, Надита? И ти ли, Бруте? Как я низгверна на бърза ръка, бедната...
:)
Като изключим непремерената й страстност (която тя си позволява само след позволение или вътрешен усет, в противен случай се маха), в нея има някое друго нелошо зърно. Едно от тях – умението й да слуша и тишината. И да я чува.
Разбира се, че има време за усмивки! Една от тях нека е за теб!
Всъщност има време за всичко, стига всичко да има в нас.
|
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от karmelitass на 01.05.2008 @ 22:36:44
(Профил | Изпрати бележка) | бе то и аз все мълча и мълча, ама не се разтваря света...
Хеййй, приветки.:)))))) |
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 03.05.2008 @ 17:31:16
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Въпрос на личен избор...
Да не говорим, че обратното не води до обратното.
Да не говорим, че води и до по-лошо. Поне според мен...
Приветливо да ти е, мъник готин!
|
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 04.05.2008 @ 04:59:11
(Профил | Изпрати бележка) | Пожелавам на лирическата разтваряне на кепенци и врати, пролетно прочистване на душата с поне едноседмично леене на сълзи, та през това време слънчевите лъчи да огреят и най-тъмното й кътче и да размразят студа.
А на авторката - твоето дръвче си има вече две листенца :)
Хубав ден, Рейни! :) |
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 04.05.2008 @ 06:21:16
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Авторката на тези думи определено ме усмихна! И с думите, и с листенцата...
О, почистването (си) го определено го умея. Виж, за другото е по-сложно. Все пак така, както щадя другите, редно е и спрямо себе си така да постъпвам. Справедливо, нали? Има време за сълзите. Те изискват специални условия. Когато стане, тогава.
Хубави да са и твоите дни, пазителко на цветя!
|
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от Jiva на 09.05.2008 @ 18:10:27
(Профил | Изпрати бележка) | сталагмит, сталактит...като раснещи зъби на времето се забиват и горе-то, и долу-то ни в ефирната същност на въздушни очаквания, вкаменяват сълзите на проглежданията, съсирват кръвта до отравяне...но в срещането си създават колоната-цялостност, устояваща на пресътворителното взривяване...и си красива пурпурна безграничност!:)
не се надявам да смиря гневливостта с преизказването си - опитах се да разчета градивността му. само за теб!
ей, лудоумнице!:) |
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 09.05.2008 @ 21:53:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Размазваща от удоволствие жестоко дисекционна точност!
Извън удоволствието от думите ти.
А, умнотията (ако я има) по някое време генерално се изпарява, но лудостта е до гроб. Въпрос на калъп...
Впрочем ти знаеш.
Специалист в кабалистиката сте, госпожо!
|
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от Marta на 19.05.2008 @ 15:24:06
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | | Нагнетявано е, сгъстено...мълчания, самопреглъщане. Взривът е неминуем. Обаче препоръчва се някоя и друга заря от време-на време ;)))), малко фойерверки от думи за освобождаване напрежението...и други там освободителни зан`ятия ;))))) |
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 19.05.2008 @ 15:55:58
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Перфектно и вярно дефинирано! Защо ли не се учудвам, като познавам личността...
А, взривове да искаш от мен! Орисниците са си нямали друга работа (или кой знае по кой орисник са се загледали – нали са жени, ще ги дяволите вземат!), та вместо мъничкото необходим разум са напъхали под кожата ми емоции и страсти като за световно...
Друга история е, обаче, че вече съм се понаучила (дълбоко се надявам!) да разчиствам полигона на военните действия, за да няма случайно попаднали или невинни жертви. Защото не искам отново да препрочитам ‘Amen!’ и…
Хм... На върха на езичето ми е да направя разбор на подходящите ‘освободителни занятия’, но има сериозен риск играта да загрубее откъм поетични слова, затова разумно (!!!) ще се въздържа.
:)
За сметка на това ще ти оставя един изключително точен в контекста на разговора ни фойерверк [www.youtube.com]...
|
]
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от drowzee (vedima@abv.bg) на 03.06.2008 @ 15:33:18
(Профил | Изпрати бележка) | Невероятно исказана ненавист...поздрвления за стиха!!!
|
Re: Сталактит, сталагмит, сталактон...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 03.06.2008 @ 16:10:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Няма да спра да се удивлявам колко са различни образите ни в огледалата на чуждите очи. И как всеки от тях носи определена истинност в щрихите поне, ако не в същността...
Ненавист... Хм... Може би.
По-точно ненавист към отката на оръдието от собствените ни действия. Като ни хвърли на земята силата му веднъж, точно знаем какво следва, ако отново пак. Вътрешно. Та нещо като превантивен бой по ръцете, тоест празната манерка, изпълняваща роля на глава понякога.
Благодаря ти! И за емоционалния изказ, и за вниманието...
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 759
ХуЛитери: 3
Всичко: 762
Онлайн сега:
