МилЧе,черни гологани сме - трудно се губим, още по-трудно се предаваме!Погледни утринното небе - едно облаче с усмивка плува към теб от много далечееееееееееее...Че
Някак ме притесни твоята Великденска молитва, приятелко...
Дано смъртта стои много далече от теб още дълги години! А ти да продължаваш да изливаш сърцето си в стихове!
Понякога стиховете изненадват и нас самите!...Раждат се без предизвестие!...Не ти ли се е случвало!...Само изплува,като че ли направо от небитието...Не се притеснявай за мен,подготвена съм както за скорошно отлитане, така и за още дълъг живот!...Пък каквото се случи!Прегръщам те сърдечно и ти пожелавам много "Слънце в косите, звезди в очите" -Че
Здравей Ружи!
Къде се губиш приятелко!
Вече се чудих къде си!
Приятно ми е че отново си тук!
А както винаги - майсторица си на късия стих!
Хареса ми мъдростта заложена в него ...
И изказа ти...
Прегръдка и усмивки!..:))))))))))