Самотна ли си
тъга?!
Все още търсиш ме...
С очи?
Не разбра ли -
че трябва да прибереш
времето -
оставено при мен?
Не позволявам
да се изкачваш
по стълбите...
На моя живот!
Вече не плача...
Сълзите подарих
на вятъра...
Всяка фибра на
кръвта ми - танцува
с изгрева...
Пия от вкуса на
деня...
Ще бъда победена
от теб -
ако загубя
           силното рамо
                   на съдбата си