Съблякоха ме тъмните очи.
И стръвно ме целуваха зад къщите.
Предателски мълчаха тез звезди.
А бях в постелята на вълците.
И любеха ме тъмните очи.
С онази страст...когато ще те бесят.
А вятъра безбожно се напи.
За да повярва че умирам нежно.
И тръгнаха си тъмните очи.
След себе си оставили пустиня.
И зная ...много ще ме заболи.
Но ще заплача... за да е градина.