автор: foolish

Слънцето се показа иззад тъмния облак и наоколо стана по-светло. Скоро дъждът спря и хората заизлизаха от входове и подлези, където бяха потърсили подслон. Някои се отправиха към трамвайните и автобусните спирки, бързайки да се приберат след края на работния ден, други се разхождаха безгрижно, разглеждайки витрините. Спирките се задръстиха от хора, които автобусите не смогваха да извозят. Пълен възрастен мъж не успяваше да стигне до вратите на трети пореден автобус по своя маршрут. Огледа се безпомощно и си запроправя път сред многолюдната тълпа, придържайки с ръка шапката си. Носеше мрежа с кисело мляко, хляб и дузина яйца. Реши да иде пеш до "Орлов мост", като мине през парка, зад националния стадион. Пълното му тяло имаше нужда от чести и продължителни разходки.
- Колко залагаш ?..Сто ?...Ето,готово...Къде е ?...Печелиш !..Ето ти двеста лева.
На самата спирка,малко вдясно от него се бе насъбрала група мъже и жени.Стана му любопитно и се приближи към кръга,но ниският ръст не му позволяваше да види какво става.
- Има ли друг мераклия ?Айде,бе,нема ли мъже тука !?! Сто залагаш,двеста взимаш !..Ти ли,брато?Колко залагаш?
- Сто !
- Добре...Айде !..Хоп,хоп,хоп,...Къде е ?
- Тука !
- Печелиш !Ето ти двеста лева !Ще играеш ли още ?
- Ами,добре.
- Хоп,хоп,хоп,хоп,...така-а...Къде е марката ?
- Тука !
- Браво,бе,пак спечели !Ето ти още двеста лева.Ще ми даваш ли да ти правим реванш ?
- Добре !
Пристигнаха три автобуса един след друг и част от хората се отделиха от кръга и бай Атанас успя да провре тялото си,избутвайки леко двама мъже.В средата на кръга стоеше около двадесет и пет годишен циганин с пачка омачкани банкноти в ръка.Пред него,върху циментовото кошче за боклук бе поставена гладка дървена плоскост.Имаше три кръгли черни гумени плочки,малко по-големи от пул за табла.На едната от тях бе залепена картинка от детска ваденка.Циганина обърна плочката с лепенката надолу и сръчно започна да разменя местата им.Като свърши,отново ги подреди в редица.
- Къде е марката ? - попита той.
- Тука ! - посочи с пръст млад,добре облечен мургав мъж и подаде сто лева.
- Кво праиш ти,бе ?Ше ме обереш !..Още веднъж ?
Непознатият спечели отново.Зяпачите наоколо бяха във възторг и го окуражаваха да продължи,доволни от загубата на циганина.Бай Атанас усещаше как топлина обливаше цялото му тяло.Бе мушнал лявата ръка в джоба си и стискаше последните си около сто и двадесет лева.Изпоти се целият.Премести мрежата в лявата сеи ръка и отново я вкара в джоба.Мрежата с продуктите,които бе напазарувал,увисна отстрани на крака му.Нервно мачкаше банкнотите в лепкавата си длан. "Ех,ако съм на мястото на тоя с костюма - стана му още по-горещо от еретичната мисъл - за пет минути ще изкарам толкова,че спокойно да изкарам до следващата пенсия !"
Свали си бялото ленено бомбе и започна да си вее със свободната ръка.Челото и голото му теме се бяха покрили с едри капки пот.Непознатият спечели отново."Познава как ги мести !" - реши бай Наско,който съсредоточено следеше движението на пуловете,но картинката никога не беше там,където той смяташе,че трябва да бъде.
Костюмираният си тръгнапод предлог,че има работа.
- Дядка ! - сепна го гласът на циганина - Искаш ли и ти да се пробваш ?
Старецът стисна още по-силно парите в потната си ръка и заотстъпва назад,разбутвайки околните с телесата си.
- Виде ли човеко ? - застигна го гласът на циганина - дойде със сто лева,а си тръгна с повече от хиляда.Какъв мъж си,бе !?!Нямаш сърце сто лева да заложиш !..
Няколко души се засмяха и възрастният човек нахлупи шапката си,стараейки се да стане по-незабележим и да се предпази от подигравките и присмехулните погледи на околните.
- Сланина за трима,а смелост няма ! - обади се някой и всички се засмяха.
Засегнат на болното място,дядото се сви още повече и се заизнизва заднешком от кръга,разбутвайки и настъпвайки насъбралитесе,които продължаваха да се подиграват с външния му вид.
- Внимавай къде се търкаляш,бе !Смаза хората...
- Айде,има ли мъже тука ? Сто залагаш,двеста зимаш...
Тълпата се поуспокои.Забравиха за "стария шишко" и играта продължи.Когато се отдалечи от тях,си отдъхна.Вървеше бързо,без да се обръща.Изживяното напрежение и бързият ход го измориха и седна да почине на първата свободна скамейка в парка.Приглади смачканите си пари и отново ги напъха в джоба.Затвори очи и се отпусна.Представи си,че е на мястото на костюмирания мургав мъж и непрекъснато отгатва къде е картинката.В мислите си спечели пари за тока,за парното,купи шоколад за внучката...Е, и той щеше да си хапне едно малко парченце.Нищо,че е толкова пълен.От колко отдавна не бе вкусвал шоколад...Устата му се напълни със слюнка,като си го представи.Почти успя да си припомни и вкуса му...Напълни си хладилника и дори си купи пура,която да изпуши след ядене...
- Е-е-ех! -въздъхна и отвори очи.С мъка се изправи и продължи пътя си.
"Ще си купя и един бастун - продължи да мечтае - и ако останат пари,ще купя и една консерва с храна за котки.От най-хубавата,та и моят сладък дебел Пъцо да разбере кога стопанинът му е спечелил..."
На двадесетина метра от спирката на "Орлов мост" приседна отново,за да събере сили за пътуването.
Краткотрайният пороен дъжд бе увлякъл смога със себе си и миризвата на озон се смесваше с мириса на влажна,неулегнала прах.Дишането му се затрудняваше,а от влажния въздух тялото му се изпотяваша още по-обилно,но седнал в сянката на дърветата,се чувстваше по-добре.Когато реши,че е време,се изкачи по каменните стъпала към спирката и се отправи към гишето за билети.
- Ще ме разориш бе,човек,ще фалирам ! - долетя до него гласът на друг оргатизатор на играта "Тука има - тука няма".
Бай Атанас си купи билет и реши,че докато дойде автобуса,спокойно може да позяпа и помечтае още малко.Тук вместо кръгли плочки използваха вътрешността на кибритени кутийки,в кухината на една от които имаше малко пластмасово топче.Вместо дъска използваха дебел картон,поставен върху метална касетка.Младото момче,което разместваше кутийките,не беше сръчен колкото циганина.Когато движеше кутийките,леко ги повдигаше и благодарение на ниския си ръст,бай Атанас виждаше как топчето се търкаля под заветната кутийка.Всеки път,когато ги повдигаха,той знаеше предварително къде се намира.От вълнение се ипоти и отново започна да си вее с шапката.Толкова се захласна,че не обръщаше внимание на автобусите,които идваха и си заминаваха.Стискаше палци на играещите и се ядосваше,когато някой от тях не отгатнеше,но не смееше да им подсказва.Толкова се бе увлякъл,че не усети как се бе озовал най отпред,непосредствено до играещите.И от това място забелязваше движението на топчето.Всеки път отгатваше под коя кутийка се намира и започна да се колебае дали да не опита и той. "Само веднъж и край !Прибирам парите и си тръгвам !" - мислеше си,но сърце не му позволяваше да рискува последните си пари.Докато обмисляше всички "За" и "Против",потната му ръка ожесточено мачкаше банкнотите.
- Винаги виждаш къде е.Поне веднъж ниският ти ръст ти е от полза!
- Да,ама миг невнимание...
- Ако не си сигурен,няма да залагаш!
- И все пак...Това са ми парите за две седмици... - водеше диалог в себе си.
- Колко залагаш,дядка ? - гласът на младежа го стресна.
Бай Атанас се огледа,но видя,че момчето говори на него.Чак тогава погледна надолу и забеляза,че е поставил ръката си върху една от кутийките.Не помнеше кога и как го е направил.Все едно някой друг бе преместил ръката му там.Целият почелвеня от притеснение.Усети как се изпотява и се смути още повече.Посегна към носната кърпа в задния си джоб,за да избърше лицето и темето си.Пот се стичаше и влизаше в очите му.
- Може ли да заложа петдесет лева ?.. - устата му бе пресъхнала и едва движеше езика си.
- Що бе,дядка,нямаш ли повече ?
- Нямам ! - Излъга той.
- Е,добре,ще направя изключение...Дай ги !
- В мене са...
- Маймуна в джоб не играе...
Старецът го погледна недоумяващо.
- Извади парите,за да види,че ги имаш! - услужливо обясни някой отстрани.
- Имам ги !
- Извади ги тогава,за да е сигурен,че ако загубиш,има с какво да платиш...
Бай Атанас извади смачканата топка от джоба си.
- Дай му сега петдесетте лева.Ако спечелиш,той ще ти даде сто,а ако загубиш,ще ги задържи...
- Ей,що пипаш кутийките,бе ?Що ги размести !?! - обади се някой отзад - Дядо,накарай го да ги размести отначало !
- Кво се обаждаш,бе !?! - настръхна младежа - Когато дойдеш да играеш,тогава се обаждай !Който играе,да гледа...
- Защото премести кутийката,която посочи човека,затова се обаждам !..О-о-ох!Какъв си ти,бе?Какво ме блъскаш?..Искат да измамят стареца,парите да му вземат...Не ме блъскай,бе !Ти да не си комбина с оня?..
- Добре,де ! - примири се мъжът зад картона,показа къде е топчето,след което отново размести кутийките.
Старецът успя в суматохата да отдели петдесет лева от омачканата топка,а останалите стискаше в ръката си.Искаше да се откаже и да си тръгне,но околните го подтикваха да играе и му пречеха да се измъкне.Проследи напрегнат движението на кутиите,след което посочи с пръст тази,където за последен път видя топчето.Притискаше с пръст кутийката през цялото време,следвайки съвета на човека отзад.Сърцето му биеше до пръсване.Струйки пот се стичаха по зачервеното му лице,щипеше в очите му,но той не й обръщаше внимание."Ами ако съм сбъркал?Отидоха ми половината пари!Как ще изкарам до пенсията...Защо ми трябваше да идвам и да гледам?.." - мислеше си той и се задъха.Не му достигаше въздух,имаше усещането,че ше се задуши,заобиколен от толкова много хора.Искаше час по-скоро да се махне и да поседне някъде.Едвам стоеше на краката си.
Младежът издърпа парите от ръката му,но той не реагира.
- Обърни кутийката ! - обади се някой.
Бай Атанас излезе от вцепенението си и хвана кутийката с два пръста.На мястото,където я бе притискал с показалеца си,имаше влажно петно.Буца заседна в гърлото му.Усещаше как сърцето му ще се пръсне всеки момент.Леко я повдигна-сърцето му спря .Очите му пареха и не можеше да вижда добре.Повдигна още малко и въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите му.Краката и ръцете му силно трепереха,но на закръгленото лице грейна щастлива усмивка.Топчето бе тук !Не само,че не бе загубил парите си,но бе спечелил.
- Спечелих !...Спечелих !... - не успя да подтисне радостния си възглас.
- Спечели ! - сухо му отвърна младежа,прибирайки парите в джоба си.
Възрастният проследи озадачен движенията му.
- Парите ми ! - промълви,сочейки с ръка джоба му - Върни ми парите ! - провикна се по-силно.
- Дайте парите на човека бе,младеж ! - намеси се една жена - Той спечели!
- Я трай ма,краво ! - отговори й комарджията,хвана ръката на стареца и измъкна останалите му пари - Нали нямаше повече пари бе,дъртак ! - засмя се доволен и се приготви да си върви.
- Върнете парите на човека и му дайте и печалбата!..
- Тая,па ! Аз ако плащам на секи,за мен кво ше остане !?!
- Върнете ми парите ! - разплака се дядото,излязъл от вцепенението си - Не Ви ща печалбата ! Моите пари ми върнете !
- Изчезвай бе,дъртак ! - младежът грабна шапката му и я хвърли сред навалицата,след което го удари с длан по лъсналото от пот голо теме.Чу се силно изплющяване,което го развесели - У-у-у ! - провикна се,гледайки мократа си длан - Сланината ти почна да се топи.Махай се,докато не съм омазал с лойта ти цялата спирка !
- Дай си ми парите ! - с учудваща за пълното си тяло бързина се нахвърли върху младежа.
Доскоро "Печелещите" мъже се появиха от някъде изневиделица и единият му подложи крак.Дядото се претърколи,но успя да хване крака му и се вкопчи в него.
- Не ви ща печалбата!..Върнете си ми моите...
Силен ритник прекъсна думите му.Той пусна крака на нападателя си и покри с ръка разкървавеното си лице.С поглед проследи как младежите се отдалечават смеейки се.Вървяха спокойно,необезпокоявани от никого.Хората се бяха отдръпнали в края на спирката и гледаха безучастно.В очите им нямаше капка съчувствие.
Бай Атанас се изправи с мъка и седна на циментовия парапет,попивайки кръвта с носната си кърпа.От мрежата,която продължаваше да виси на ръката му,се процеждаха изпочупените яйца,и кисело мляко.Сместта се стичаше по панталона,но не й обръщаше внимание.Близо до него се търкаляше стъпканата му шапка,която някой бе подхвърлил.
- Парите ми !.. - простена - Отидоха ми парите !..Всичките !... - проплака и закри с ръце лицето си,предсавяйки си дните,които го деляха до следващата пенсия.