Аз рядко плача. Повече горя.
Във шепите на черните огнища.
От сълзите им... правя си река,
за да изпия всички пепелища.
Аз рядко плача. Може да крещя.
Защото не обичам тишината.
Ще стана песен. Тихо ще боля,
когато ме изпяват небесата.
Аз рядко плача. Със една сълза.
По-тежка от очите на икона.
Ще ти я дам. Когато се родя.
И ще си ида... Толкова свободна.