Зад сцената потръпваш ти от страх,
сърцето ти в гърдите лудо бие.
Прожекторът разпръсква слънчев прах
в лицата, във усмивките, в очите!
Тълпата е притихнала стаено
и само шушне хорски кошер там,
където ти след миг смирено
ще разпалиш във душите страст и плам.
Минава времето, минута, две….
Незнаеш колко дълго си стоял.
В ума си преговаряш с часове
това, което трябва да си пял!
Внезапно музика раздира тишината,
потръпваш цял в ръката стиснал микрофона.
С усмивка ти излизаш пред тълпата
и песента отпуска ти душата!
И чудо сякъш само след минута
неволно днес създаваш ти!
Страхът отлита като ято глухо
и само щастие лицето ти гори!
Вълшебство сътворяваш ти отново
и смях и радост пак навред цъфти!
И хората заслушани във песенното слово
забравят свойте мъки и беди!
Минута след минута, тон след тон
отлита твойто време отредено!
Изправяш на крака ти целиа салон
възпявайки България последно!
И мислиш си “Приключил е концерта!”,
но публиката вика те на бис!
Отправяш пак към тях една оферта,
че няма скоро ти да си вървиш!
Разлива се мелодия позната,
последна песен вече пееш ти!
Разцъфват пак усмивки по лицата
и гласове раздират тишината!
А после лесно е! Сред публиката своя
ти можеш да останеш с часове.
Не чувстваш никаква умора,
понесен си от щастието на криле!
В хотела се прибираш уморен,
но въпреки това щастлив си от успеха!
Така завършваш своя труден ден
отдаден на професията безрезервно!
А утре тръгваш ти на път и в някой град
отново всичко пак ще се повтори.
Живееш сякъш в странен кръговрат.
Обичан си то всички! Чакан с обич!
24.ІХ.2003г.
гр. Варна