автор: Elishka

Душата ми е ключ... за спомени.
Заключих те зад мисли. Да забравя.
Вратите ми са истини разголени.
Следите ти в ключалките им парят.

Стените ми се ронят. До основи.
От заговори с теб. Да си свободен.
А пантите ми сменят се със нови.
Kлючът ми от ръждивост е негоден.

Ъглите ми познават те. Отлично.
Нали си там... От толкова години.
Задаваш ми въпроси реторично.
А аз мълча... но имам си причини.

Местя те... не мога да те върна.
Но в стаите ми няма закачалки.
От входове към тебе се превърнах
в ключ, колекциониращ си ключалки.