автор: voda

Аз не мога да бъда
твоето мило момиче.
Аз не мога да бъда
твоята луда любов.

Но те искам до мене.
И в обич до край ти се вричам.
Приеми го
и знай го.
И не питай защо.

Щом във нощите будни
ми стане тревожно-тревожно,
и светът покрай мен
заприлича на демон жесток,
аз спасение търся
във тази любов невъзможна.
Приеми го
и знай го.
И не питай защо.

Може би след години
тоз огън във мен ще угасне.
Аз тогава ще бъда
едно изгоряло дърво.
И само таз песен
за мойта любов ще разказва.
Приеми го.
и знай го.
И не питай защо.