автор: Hamman

С Krasavitsa решихме да си задаваме теми, за да се упражняваме в писане. Заглавията на текстовете и на двамата ще бъдат "Работилница за писатели", като ще ги номерираме различно и ще казваме зададената тема. А вие се упражнявайте в четене и критика!
Няма да се лъжем - това беше най-обикновена стая нейде из дебрите на студентски град. Три легла, шкафове на стените и циментов под застелен с балатум, а отгоре му един килим попиваше прахта от два чифта обувки и още толкова чехли.
Килимът беше наследство от стари съквартиранти, които го бяха наследили от по-стари и така нататък, та излиза, че тази алфамбра е всъщност една реликва на висшето образование, видяла оргии, пиянствания, шестици, двойки, купони и какво ли не. Хубавото на килима беше, че можеше лесно да се чисти, а мръсотията, която все пак беше в изобилие не си личеше. Лошото беше, че Клавдиус (както се беше самоназовал по разни причини свързани с грандоманската му психика) крачеше напред назад пред строената армия от мързеливци. Беше горд и в едното краче държеше парче сламка от метла. Онези пред него бяха застанали мирно, като от време на време, някой се почешваше, подразнен, че трябва да стои на едно място. Все пак да си мравка и да не се движиш се считаше за противоестествено не само от ентомолозите на БАН, ами и от великата царица Мързелана на местния вътрешностенен мравуняк. Та, да не се впускаме в празни приказки, а направо да пристъпим към директното излъчване на речта на Клавдиус.
- Драги другари! Таварищи, в този час стоя пред вас не за да ви пълня главата с революционерски глупости, а за да ви кажа още веднъж колко съм благодарен, че има хора като мен, които мислят, че краят на един режим наближава.
[Възгласи и ликуване]
- Моля спрете, благодаря. От векове ние сме роби на царици с едно и също име, които ни експлоатират в името на някаква си природа! Тези царици не си мърдат пръста през целия си изпълнен с леност живот. Казват, че природата е над всичко, че общото благо е по-важно от старческия артрит, породен от ежедневното щъкане из коридора и дупките в стените. Да, но ние не сме на това мнение! Смятаме, че всичко това е плод на грандоманската психика, която се предава по наследство от царица на царица. Аз лично съм бил свидетел как Мързелана избива работници, които са се възпротивили на нейните решения. Знам как всеки от нас чувства онзи внезапен прилив на мравчена киселина в крайниците щом някой събрат е убит. Затова, другари, тук сте дошли за да се обединим срещу къртовския труд, да застанем заедно за едно по-добро бъдеще, в което да си мързелив е добродетел, в което само младите работят, за да се възпитават. А старите мързелуват и консумират труда им. Драги мързеливци, лично с моя десен крак Скротумиус изобретихме икономическа система, в която къртовският труд не е задължителен, а избираем - работиш само, когато искаш, за разгрявка. В която благото се разпределя по равно между всички работили и неработили. Колкото и да се чудят някои, в тази система ресурсите не се изчерпват именно поради богатството на природата около нас. Това е и нашият основен аргумент срещу естестволозите на Мързе...
- Мама ви мръсна ентомолжка - викна Анелия и смаза Клавдиус със синия си чехъл марка "Boomerang", а останалите мравки се разбягаха по вече леко почернелия килим.