автор: sradev

Планирал си бях да напиша книгата "която никой няма да прочете", ами то какво стана...

Тъкмо бях уредил работата: съавторство, всеки си чете своето, кърпиме с бели конци, тък таме оставяме по няколко дъски да си хлопат и готова работа. После издаваме в 5 егземпляра, делим наполовина и се отчитаме. А както е известно, никой не чете работите за рецензиране.
И стана тя една! Първо съавтора реши да прочете и редактира цялото. После Миглена ми изпрати корицата*, а после се сетих по време на лекция, че няма какво да се мъча, ами мога да разказвам раздели. И така първо се появиха слушатели, после един ме помоли за по-подробно и му дадох раздел, промеждутъчно някакъв съвсем непознат ми писа имам ли материали по темата. И усетих аз, че ситуацията заприличва на "журналистика в Тенеси" и няма да удържа фронта. Е, друга книга ще е тази, която никой няма да прочете.

И така предоставям на вас парче от раздел с въпроса "да отпечатам ли още 2-3 егземпляра"?

Изчовъркване на знания

Има много начини за чоплене на знания от свежото тесто на битието. Те всичките зависят от вида на знание (вж. раздел предишен) Ето някои от тях подредени по тип знание:

фактологично - събираш много факти, сравняваш ги отпред и отзад и подреждаш. Ровиш се във всяка "кибритена кутийка", за да установиш кое и как. И така "знам, че нищо не знам" приписвано на Платон, е казано от учителя му Сократ. От своя страна Сократ е бил на специализация на острова при Питагор и от него това знание е придобил. Но Питагор преди това е бил в командировка в Индия, да купи това-онова откъдето е чопнал питагоровата теорема и други разни дреболийки. По времето, когато Питагор е бил в Индия, на Сакия Муни му просветнало и той почнал да поучава под прозвището "Просветнал". Прилежните му ученици записвали думите му сред които може да се намери и горепосочената мисъл. А преди да му просветне той е търсил някой да го освети и питал разни учители. Известно време преди да му просветне, Лао Дзи се опитал да избяга от Китай в Индия (май, че е бил дисидент), но го сгащили на границата и принудили да остави като митническа такса знанието си. Така и възникнала брошурката** "Пътя". А добре е известно, че в тази брошурка той цитира същата мисъл, като казана от древен анонимен дисидент.
----
подозрително - подозренията си за своето знание можем да претеглим. Грубо казано имаме три начина да теглиме.
вероятностен: сумата от теглата е 1 (пълна информация)
размит: сумата от теглата може да е по-малка от едно (недоинформиране)
Демпстер-Шафер: сумата от теглата може да бъде повече от 1 (преинформиране)
Аналогично на случаят с петия постулат, можем да очакваме, че всяка една от тези теории прекрасно се изразява във всяка друга. Значи метода е един и същ.
----
Има методи, които са независими от вида на знанието, а само от интелекта на ученика.

подражателен: маймунският метод не изисква IQ по-високо от 30 и е широко употребяван от политици, производители, полковници, продавачи, професори... Същността на метода е да се намери Учителя и напълно да му се подражава. Така възникват школите за светване: Таоизъм, Будизъм, Питагорейска, Сократена, Платонистка, на Македонеца (стигерийска), кучешка

проби и грешки: метода на пробите и грешките е различен в зависимост от IQ на ученика.
просташки - блъскаш главата в стената, докато се пукне (все едно кое)
последователен - като си удариш главата в едната тухла и повече там не удряш, преминаваш на следващата.
избягващ - ако си удариш главата в стената, променяш на чорчик посоката. Този метод изисква най много IQ, защото трябва да измислиш посока в която повече няма да си удряш главата (крак или ръка - може, но също еднократно)

----------------
*корицата е най-важното нещо в книгата. Прочетеш ли кориците - все едно че си я прочел от кора до кора.
** както всеки знае митниците вземат не повече от една пета от стоката.