автор: jantreya

Днес на балкона нахраних врабците
с шепа трошици от стария хляб.
Смело кълвяха и шумно политаха.
Плашех ги аз, но гладът им бе сляп.
Живо подскачаха покрай трохите.
Бодро чирикаха с пролетна жар.
Как ми напълниха с радост очите,
а пък душата ми с врабешки чар.
Стана на моя балкон приветливо.
Горе, на моя десети етаж,
нещо се случи, объркано, живо -
празничен, врабешки, весел пейзаж.
Скрита зад белия тюл на пердето,
дълго ги гледах в детински захлас.
И завидях им,че имат небето.
И пожелах да го имам и аз.