автор: mi_me_to

Знаеш ли, незная,
заспиват ли зведите
в твоя поглед уморен.
Когато тишината лее
шепот в очите ми
ти светиш в мен.
Не прегърната звезда
ще стоваря,
на прозореца ти утре
да доизгаря
в целуване на очите ти.
Сложи я в шепи
още неизгаснала.
От дланите топли
по мойте устни
тихите мечтания
да рисуват порока
на твоето ухание.
...И знаеш ли,незная,
трайността на тази илюзия
върху падаща звезда от светлината.
Нуждата от теб
е писъка ми раздрал
тленното.
И няма как да спра...
Нощта е падащи звезди
в неизбежното.