автор: mi_me_to

Ще възкръснат обесените истини
по булеварди на отнесени надежди,
Да скитат,до ужас стиснали,
душите ни в разглеждане.
Ще ражда теории за прозрение
моята липса
в простото отношение -
ден и смисъл.
А е стара - като булевардите,
олющени от вятъра...
С писъка на закъсняла истина,
ще видиш...Залеза...
След страха.От проглеждане.
Ще гониш завръщане
в не спрялото време.
Онова същото
простреляно ехо
от върха на самотата ни,
плюе кръв,
засъхнала по телата ни...
И натрупва сметище,
на вонящи истини,
преметени с усета ни
и увиснали...
Огъня изкупен за куршуми
по търг за оцеляване
на обесено достойнство,
ще прегори нишката
на стойности...
Вони...
В душите ни,вони...
Завръща бягството,
в обесени истини,
да обесят чистичките
резерви за обичане...