автор: URAGANNNN

Колко от това, което крием в римите,
не разкриваме дори пред себе си?
И колко от разкритото във римите,
преоткриваме прикрито в себе си?

И защо все неми листове обсебваме,
за да крещят към тъй себеподобните?
И защо, макар че от Мистерията гребваме,
пак жадни сме всред тъй себеподобните?

И къде в галопът бесен с резките завои,
надушваме местенца тъй лирично тихи?
И къде намираме потребните прибои,
да се разбием в нелетяли още щрихи?

И кога разбираме, че изразили пак невнятното,
инстинктивно сме създали нови ребуси?
И кога настръхваме пред Необятното,
устни стиснали с решени чужди ребуси?

08.07.2004
Прага