автор: geostal

/ Провокирано от желанията на баба Муна /
Хей, еротомани, как сте братя -
чуйте сега кво ще ви хоратя.
И за мен изненада бе -
като гръм от ясно небе -
оня ден кога писмо получавам,
от което всичко ясно научавам,
че стара приятелка - Муна и викам,
нещо и станало, била ми навита,
искала бързо да дойде у нас,
зарязвайки спящия и хъркащ Танас.
Как така ще остави мъжа си?
Тази мисъл ме почти ужаси,
щото Муна вече е дърта,
като млада много се дърпа,
едвам склоних я няколко пъти,
бая се озорих, докат ми отстъпи.
Ама после хареса Танас -
висок бил, синеок и с хубав глас,
та хукна след него и мен ма заряза:
"Не искам та Ташо!" - отсече от раз.
Сега в писмото: "Много та любя,
най-ми харесваш от всичките люде!"
Отговор чакала, нямала мира,
сърцето и биело чак до умиране.
Затуй ви питам какво да сторя,
хабер ли да пратя, ил с тая история
веч да приключа. Често се сещам
за два стиха на Шекспир:
"Жената често своя нрав менява -
глупец е, който и се доверява."
Хайде много здраве от дядо ви Ташко
и не се сърдете, че пиша просташко,
ам ми кажте какво да реша,
с тая дърта Муна пак да не сгреша.