автор: miglena

Тази нощ...
Все още не е започнала,
а утрото скоро ще настъпи.
Само ти ще разбереш защо...
Тази нощ...
Ръцете ми са вплетени молитвено
една във друга, не в твоите ръце.
Тази нощ...
Докосвам само безмълвна пустота,
твоите слова изчезнаха из нет-пътя.
Тази нощ...
Целувам спомени, отминали сияния
в очи, които така и не успях да видя.
Тази нощ...
Сърцето ми отмерва тишината, гласът
на моята любов е без звук на земята.
Тази нощ...
Приемам своята съдба с ... наслада, а
не като проклятие, сама си я пожелах.

В съня си...
Потъвам бавно в твоите страстни обятия,
кръвта ми е вино, опиянявам... тебе...
В съня си...
Докосвам с устни не само твоето тяло, а
и сърцето, душата, разума, ТЕБ ЦЕЛИЯ.
В съня си...
Преживявам безтегловността на космоса,
почти бездиханна от ритъма на пулса ти.
В съня си...
Раздирам с нокти твоите длани, гърба ти,
до непоносимостта на болката, пулсираща.
В съня си...
Не копнея, не бленувам, не плача, не тъжа,
за мигновение с теб изживявам ... любовта.

Не съм заспивала...
Любовта ти ме преследва, не мога да се крия,
и като че ли ... не трябва дори да го помислям.
Не съм заспивала...
Въпросите напират, знам отговорите, но не от
мен зависи... да реализирам бляновете и мечтите.
Не съм заспивала...
"Сценариите" са вълшебни, умирам от безсилието
че мога, но не ми е позволено, да ги "изиграя"...
............не и с тебе................
Не съм заспивала...
Пътувам към теб, или ти към мен, неустоимо, не е
човешко, не е възможно, не бих могла да ти устоя.
Не съм заспивала...
Искрено и с прехапани устни желая да замълча,
да не произнасям слова, да не показвам чувства.
Не съм заспивала...
И пак съм пред екрана... Безумието ми нараства
неудържимо, еуфоричната ми нежност прелива.

А ти... нима спиш...
"Лека нощ" ми пожелаваш преди да се е стъмнило,
а после телевизорът те гледа как ... въздишаш...
А ти... нима спиш...
Опитваш се да ме целуваш във съня си, но какво
докосват устните ти?! Мисълта за мен, образите ми.
А ти... нима спиш...
Заслушан в непослушното си, палаво сърце, по
момчешки пламтящо, туптящо, пулсиращо в мрака.
А ти... нима спиш...
Душата ти, почти цялата, е с мен, твоето невидимо
огледално "Аз"! Не сме "ние" , но не си и "Ти"...

А ти... нима можеш...
Да пиеш кафето си без коктейл от мои стихове и
усмивки, без сладостта на обичта ми, неизмеримата.
А ти... нима можеш...
Да гледаш другите жени без да търсиш моите очи,
да вдъхваш техния аромат без да ти се привиждам аз.
А ти... нима можеш...
Да си представиш своя ден без стремежа си към мен и
да надживееш действителността без ...моята любов...
.........нима можеш без вода, въздух, светлина..........

Само тази нощ...
Ще съм твоята вода, твоят въздух, твоята светлина!
А утре...
Ще се събудиш...
Мен отново няма да ме има....
И сега съм само илюзия за присъствие.
Но на теб ти харесва да вярваш в илюзорността...
А аз се питам защо ли все ти пиша стихове във формата
на пирамида ... без връх, но с най-здравата основа...
моята неизмерима любов от вълшебното ми измерение...