Целувките ти - бели, южни птици,
долитнали през някое море,
оглеждат се във моите зеници,
не дават на сърцето ми да спре.
С криле ме пазят, да не ме отвеят
във делниците страшни ветрове,
в душата да не брули суховеят,
ледът мечтите да не окове.
Ела и ме целувай в утро сънно.
Чуй тази светла, птича тишина.
ще дойде есента ни и ще звънне
с едничката си струна зла луна.
И птиците ще литнат без посока...
Сега ела, целувай ме сега!
Не чакай тази есен мъдроока.
тя приближава вече към брега.