автор: Da

Вали дъжд в реката,
вали, излива се.
Блеснала е от
нощни слънца
и ме разплаква –

броя я:
огледало
по огледало -
река огледална...
Не ме гледа в очите,
тече нанякъде...

Не е мъдра.
Не е мъдра реката.
Не вярвам на песните.

Не им вярвай и ти,
както си ме прегърнал.

Та нали, мили мой,
ако имаха сила поетите,
тази река
всички мостове
излишни
да е скършила!