Аз съм вълшебница. Поискай си, страннико.
Днес мога всичко да дам.
Мога деня ти за миг да превърна
от ежедневие сиво във храм.
Аз съм вълшебница. Нося сияния
с вплетени бисери в лунни лъчи.
В миг омагьосвам, премахвам терзания.
Давам на слепите будни очи.
В звън на камбана глас мога да сложа,
за да се чува в олтар от любов.
Капки роса върху теб щом положа,
махам безвремие – давам ти зов.
Аз съм вълшебница - багри поискай.
С тях своя път извървян оцвети.
Страннико, в утрото утро изплискай
на хиляди приказни капки - мечти.
Поискай си, страннико, всичко поискай,
което от друг не си взел до сега.
Аз съм вълшебница - мене поискай.
Идвам на пръсти с вълшебна дъга.
Ето ме, виждаш ли в тъмното, страннико,
дадох с усмивка кристал – светлина.
Песен донесох ти - лаврова истина.
Стих ти написах: “От днес – край, самота!”