автор: jana_turn

и по този път
нощ...
и този път
като нощ
се спуска над мен..
вместо теб...

поне да беше с твоите очи
поне с твоите ръце
поне да не се опитваше
да те вземе от мен
като награда за търпението си.

голота на сърцето ми
е привидна,
крие се часовникът,
обръща ли,
обръща пясъка си
и го разсипва върху мен..

държа се на повърхността
за теб,
за спомените,
които мога само отдалеч
да гледам.

отдавна е влязъл,
отдавна е у дома си.

пропукват се вече
прешлените ми

времето повече от всичко тежи