ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: pwrfmind
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14136
Онлайн са:
Анонимни: 271
ХуЛитери: 1
Всичко: 272
Онлайн сега::: ivliter
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Очите на бика -продължение Мина почти се засмя на глупавия си страх. Беше на твърде необичайно място, различно от острова. Все пак бе сигурна, че е там, просто в някаква част, която явно не познаваше. Разбра го, когато в далечината видя залива, сега мастилено черен. Над него висяха тежки сиво-кафеникави облаци.
Погледна към спътника си. Беше висок слаб човек на неопределена възраст. Стори и се, че е по-скоро млад. Трудно можеше да различи чертите му, защото целия бе покрит с наметало от тъмно и светло синьо. По него мъжделееха бели и жълти звезди. Мина понечи да се усмихне.
"Сигурно е жрец", помисли и тутакси се успокои.
Когато най-сетне спряха пред някаква ниска сивкава постройка, край която се носеше мирис на млада трева, той се обърна към момичето. Свали част от наметалото, покриващо главата му и много сериозно, като подчертаваше всяка дума каза:
- Добре се досети за възможно наводнение. Всеки ден, след определено време, мое дете, водата приижда и отмива всичко оставено.
Спря се и я погледна внимателно сякаш за да види какво впечатление са направили думите му. - В по-старо време през отворите на пещерите, вдадени една в друга от океана до предверието, в което те открих, се е предвижвал дракон - голяма морска змия.....А може би няколко дракона. Никой ли не ти е казвал, че пещерата е опасна, момиче? Сигурно не, нали? Или греша?!
Той се усмихна, но гласът, който достигаше до Мина бе строг. Усети, че се е втренчила в него като омагьосана. В очите, синьо-черни на бледата луна. Лицето бе маслинено, с тънки, почти нежни черти. Когато мъжът се усмихна, по тях се разля неизречена шега.
- Аз съм Алегзандър... Това е името ми, макар да не говори особено много за нищо....
- - А аз - Мина - отвърна момичето и понечи да се усмихне. Не и се удаде обаче.
- О..., Мина като Минос?! - погледна някак изпитателно мъжът. - За това ли бродиш из тези страшни места, дъще на океана? Е, дано никога не зърнеш гневното му лице.
На Мина и стана тъжно. Потрепери, сякаш изведнъж бе дошла есен и всичко около нея, вместо да се изпълва и вдъхва живот, замря.
- Вече съм го виждала..., Алегзандър...Той отне живота на родителите ми.
По челото на жреца премина черна сянка. После, стори и се, с леко отегчение продължи.
- Тогава би трябвало да бъдеш по-предпазлива. Смъртта, дете, особено ревниво следи живота взет на заем.
Откъде знаеше?!
Мина понечи да си тръгне. Горчиво и беше и жалко. Как и защо срещна този мъж?
Алегзандър се усмихна. Този път истински, така поне тя определи изражението му. Приближи се до момичето и леко докосна рамото му.
- Пази се - каза и тръгна нагоре към хълма.
Вървеше толкова бавно, че Мина гледа дълго подире му. Достатъчно, за да се разтупка сърцето, да заискрят очите. Накрая пламъкът в тях се премеси с този на първите утринни лъчи.
Пролет. Толкова цветя ухаеха наоколо. Светнали от вълнение лица. Очи всякакви - сини като небето, зелени като тревите, сивкави като прибоя, пъстри като мечтите, черни като страха....
Дойде денят на празника на бика.
Мина стоеше сред останалите в трепетно очакване да дойде и нейния ред. Очите и проследявапа всеки следващ. Пожелаваха му успешно завръщане, достойно представяне, повечко късмет. Гледаше към небето. Не постоянно, само от време на време вдигаше глава към хълмовете в другия край на острова. Нещо трептеше в нея. Тихо, но достатъчно за да я държи напрегната.
"Страх! Какво е това?", мислеше девойката, която тази пролет шеше да навърши 15, само след няколко дни.
И все пак Мина не гледаше празника. Не гледаше нищо освен небето, хълмовете и собственото си сърце. Вслушваше се в птиците. Там някъде в далечината и се стори, че заедно с прибоя чува звука на морския орел. В клоните на едва разлистилите се дървета се виждаха врабци, синигери, свраки, врани. И момичето чуваше тях....
Дойде и нейния ред. Мина излезе на арената спокойно. За миг затвори очи и се опита да забрави. Птиците, прибоя, живота на сираче, отгледано по милост, очите на няколко умиращи, собствения си страх. Остана само този миг и тишината.
Публиката мълчеше, а момичето преглъщаше солените сълзи.
Бикът се носеше към Мина студен и безразличен. Не искаше да вижда очите му. Приготви се за скок и след миг вече беше зад гърба му. Публиката крещеше. Тя бе успяла....
Запомни допира на кожата, мириса на потното тяло, очите.
"Мина...", в ушите и прибоя на океана се разпръсна на хиляди частици звук. И нямаше небе, хълм, мирис на млади треви, песен на птици, рев на тълпа, болка.
Тя погледна надолу накъде под гърдите си и застина. Там бе кръвта и. В малко червено петно, което растеше. Учудена докосна мястото. После вдигна поглед и се втренчи в света около себе си. Там нямаше нищо. Бяха останали само очите на бика.
Публикувано от BlackCat на 14.04.2008 @ 07:42:31
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Очите на бика -продължение" | Вход | 3 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Очите на бика -продължение от mi_me_to (mi_me_to_86@abv.bg) на 14.04.2008 @ 13:32:54 (Профил | Изпрати бележка) | Тъжен финал...А каква ти е поуката?Че който не се страхува умира :-)) |
Re: Очите на бика -продължение от Iszaard на 14.04.2008 @ 14:10:03 (Профил | Изпрати бележка) | Всички умират. Някои в леглата си, други докато опитват да преборят бика:))) |
]
Re: Очите на бика -продължение от mi_me_to (mi_me_to_86@abv.bg) на 14.04.2008 @ 14:17:35 (Профил | Изпрати бележка) | Хареса ми финала ,ама връзката с мъжа дето я извежда от пещерата ми се губи.Нали се явява като спасител, и все пак геройнята ти сама си направи избора...А можеби това е поуката:-))
Интересно, е да се чете. |
]
Re: Очите на бика -продължение от Iszaard на 14.04.2008 @ 14:37:34 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти. Точно на това се надявах. Да започнеш да ми пишеш какво мислиш.
Колкото до героинята ми - в известен смисъл тя няма избор. Това, че не съм го предала както трябва си е мой недостатък, върху който ще трябва да поработя.
Един художник, мой приятел казва, трябва да се пише, не да се обсъжда. Донякъде е прав, донякъде - не. Нали човек отвреме на време трябва да си сверява часовника?! Да види успял ли е да каже каквото е искал, какво още не достига.
Хубавото е, че вече две поуки видя в този разказ:))) Макар той да не търси непременно поука... |
]
Re: Очите на бика -продължение от mi_me_to (mi_me_to_86@abv.bg) на 16.04.2008 @ 12:13:31 (Профил | Изпрати бележка) | Поуката определено не е задължителна...Ама аз все си търся под вола теле:-)))
|
]
Re: Очите на бика -продължение от Iszaard на 16.04.2008 @ 13:06:51 (Профил | Изпрати бележка) | Е, това го правим всички, ако прочетеното ни е заинтригувало по някакъв начин:)) Благодаря ти. |
]
Re: Очите на бика -продължение от angar на 19.04.2008 @ 10:53:41 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Ах, този лош Ел Торо! А аз за рождения му ден го поздравих!
Много хубаво пишеш - разказваш хубаво, стилът ти е красив, образен, интересно е за четене и доставя наслада.
Но съдържанието на този разказ ми изглежда твърде мистично, нелогично, недостатъчно правдоподобно.
А - за мен лично - всяко произведение освен да е художествено, да е красиво написано, трябва и да звучи правдоподобно; дори и най-фантастичните неща трябва да звучат правдоподобно!
По специално обстановката в пещерата ми се стори нереална. Не става ясно и защо девойките участват в това прескачане на бика - да не би девойка, която не е прескочила през бик, да не може да се омъжи /както за българска девойка, която не е лазарувала/? И накрая - защо го уби момичето - не ти дожаля? |
Re: Очите на бика -продължение от Iszaard на 19.04.2008 @ 11:42:16 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Ангар. Накара ме да се усмихна. Благодаря ти много за това, че съвсем точно и честно ми показваш грешките. Те са най-вече в ( както си се изразил) "мистичното" прекъсване на повествованието, което го прави недостатъчно ясно. ОК. Ще помисля върху думите ти и ще преработя разказа:))) |
]
Re: Очите на бика -продължение от LATINKA-ZLATNA на 19.04.2008 @ 12:18:35 (Профил | Изпрати бележка) | "Смъртта, дете, особено ревниво следи живота взет назаем." -
Така е.
"Не гледаше нищо освен небето, хълмовете и собственото си сърце.
Вслушваше се в птиците. Там някъде в далечината и се стори, че
заедно с прибоя чува звука на морския орел. В клоните на едва
разлистилите се дървета се виждаха врабци, синигире, свраки,
враки. и момичето чуваше тях..."
Лирическата, наранено от това което е край нея, изцяло се е обърнала към Природата, в която единствено и само, намира утеха.
Разказът ти е много хубав, всичко това което прочетох в него е
истинско, знам го от собствено преживяване, точно когато бях на
15 години.
Завършекът е тъжен, но е обясним, най-вече в думите "Страх! Какво е това?" Аз съм против отнемането на живот по какъвто и начин да е, но това не означава, че то не съществува. Даже винаги съм мислила, че тези хора, които застават лице в лице срещу смъртта са също много силни.
Разказът ти е поучителен, най-вече, за тези които не могат да разберат душевната мъка на деца, в такова състояние и намират своя край горе-долу по такъв начин, който си описала. А те имат същите нужди, каквито имат и тези, при живи родители.
Не променяй разказът си!
Приятно прекарване на Лазаровден и Цветница.:))) |
Re: Очите на бика -продължение от LATINKA-ZLATNA на 19.04.2008 @ 12:26:30 (Профил | Изпрати бележка) | Пропуснах да пиша, че трябва само малко да се даде обяснение, в разказа, за прескачането на бика, на този празника това като традиция ли е прието и защо се прави. |
]
Re: Очите на бика -продължение от Iszaard на 19.04.2008 @ 12:54:44 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Златна. Много се зарадвах на думите ти. Да -за детето именно иде реч, но не ми се обяснява:)))
И все пак и Ангар е прав. Ти си влязла в повествованието и то наистина може да си остане такова - леко мистично, асоциативно...
Но има хора, които ще питат - това защо, онова защо. В крайна сметка обаче не може да се угоди на всички:))))
И не е нужно, но е хубаво да няма чак толкова резки накъсвания...Може да се иска още, поне така мисля аз... |
]
Re: Очите на бика -продължение от Iszaard на 19.04.2008 @ 12:56:59 (Профил | Изпрати бележка) | По отношение на втория ти коментар - да, точно това имах предвид, че липсва:))) Не мога да очаквам всички да асоциират толкова мноооого:))))))))) |
]
Re: Очите на бика -продължение от LATINKA-ZLATNA на 19.04.2008 @ 13:18:42 (Профил | Изпрати бележка) | "мистичното, нереалното, недодостатъчно правдоподобното" за едни, е съвсем реално и правдоподобно за други - те са духовни критерий и именно тук се съчетават и воюват за истината на живота.
Животът е низ от изпитания и само когато преживеем нещо тежко, си даваме една ясна представа за него, тогава го и ценим. А има и една поговорка, която гласи: "Не питай старило, а питай патило!"
Колкото повече въпроси се задават за дадени разказ или стихотворение, колкото е по-различен начинът на мислене, толкова е
по-столучлива творбата.
Това е!)))))))))))) |
]
Re: Очите на бика -продължение от Iszaard на 19.04.2008 @ 13:28:56 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че имам подкрепата на човек като теб, Златна!
Благодаря ти искрено и искам на свой ред да ти пожелая весели празници:))) |
]
Re: Очите на бика -продължение от LATINKA-ZLATNA на 20.04.2008 @ 00:19:12 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, за хбавите пожелания. За Градът на люляците - Ловеч, Цветница е най-голямия празник А два дни, след този
празник, в Деня на планетата земя, в Ловеч, ще има творческа среща на Вълшебното и поетично цвете Ангар.
За него Бахо пише:
"По твойте стихове си пада,
не една чаровна дама!
Аз просто ти завиждам, знай!"
Заповядай, Исзаард, ако ти е възможно!:)))))))
|
]
Re: Очите на бика -продължение от Iszaard на 20.04.2008 @ 10:31:07 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за поканата:)))) |
] | |