автор: mi_me_to

Мое мило,мое сладко...
Заспа ли вече...
Да.Така е късно..
Не.Не...Добре съм...
Май малко ми е мъчно...
Защо ли съм такава...!?
А ти как я караш.
Да.Знам.На работа, до късно
и после през портала
на душицата си
ме навестяваш...
Мое мило,мое сладко
Добре, съм добре
Безсънието изтощава
тялото ми...
Но въдухът е мек..
Защо ли задушава!?
А ръцете мило,
пишат ли,пишат...
Да спрат се моля,
Да спрат
немога да дишам...
Мое мило,колко е късно...
А нощта ме чува,
говоря й за теб,
когато ме обича,
те рисува,
мило...
И как ми е добре...
А времето все бърза.
Познаваш го, нали...
Късно стана,късно...
Говори ми се...
Знам, че спиш,
не е трудно мило,
ето те - насред нищото.
Полъх на зелено клонче
и тиха песен.
А е късно
и знаеш, няма време...
Аз ще дойда мило,
Възкръснала в дъха ти...
не вярвам за Бога,не...
Говоря си,мило,говоря...
Убивам мълчанието и себе си
и ми е добре...