Из ”Спомени от бъдещето”
Ще се намерим в някой друг живот
на късен плаж, край сънените дюни.
Ще бродим край морето цяла нощ
и чак на сутринта ще се целунем.
Ще ме притиснеш тихо, да не би
отново да събудим сто причини
и в утрото, с невярващи очи,
за втори път със теб да се разминем.
Ще те притисна силно, да не би
и този изгрев гузно да отложим;
на всички други - лесно да простим,
на себе си - отново да не можем.
Ще заплетем по пякъка следа,
вълните с топъл шепот ще ни кимат.
Сега върви. Преди да разбера,
че в друг живот едва ли ще ни има.