автор: Fabiana

Ако можех да взема назаем
щипка младост, порция смях,
ако можех да се върна,
поне с десетина години назад.
Ако можех да взема
чифт неуморени криле
да политна нагоре,
както някога като
гордо и смело орле.
Ако можех да отпия със шепи
от въздуха чист,
да ме погалят тревите
със своя ран благослов,
да повярвам в мечтите,
да повярвам, че има любов.
А смехът ми е нужен
точно днес, точно сега,
този грип не е теменужен,
пак е студ и задушлива мъгла.