автор: liulina

Протегнала поглед душата безпътна,
сгрешила моли за прошка, безплътна,
но път на доверие е разрушила,
там сянка на съмнение е посадила.

Разрушени устой, трудно се връщат,
очите в тъмното трудно обръщат,
към призив за прошка и обещание за промяна,
в другата душа от недоверието обладана.

Вратите пред лъжеца трудно се отварят,
а старите грешки сърцето отравят,
в лицето му хвърлят камъни,пясък,
и гонят го отвсякъде с крясък...

Дай прошка на тази душа осквернена,
тя иска да е променена,
подай и отново ръка ти човече,
недей я оставя от доброто далече ...